2015

Quintessence 3/2015

quintessenceBG-cover-3-2015

2015, година IV, брой 3 (15)

OРАЛНА ХИРУРГИЯ – стр. 9

Запазване и регенериране на хоризонталните алвеоларни измерения. Реплантиране, екструзия и транслация на коренови сегменти – Stefan Neumeyer, DMD, M.Sc.; Sabine Hopmann, DMD; Gernot Mоrig, DMD; Werner Gоtz, Prof.DM; Ludger Hanfland, DMD; Martin Gosau, Prof.DM, DMD; Michael Stelzel, Prof.DMD

РЕЗЮМЕТЕКСТ (pdf)
Вертикалните и хоризонталните измерения на алвеоларния гребен са от съществено значение за получаване на дългосрочен стабилен и естетичен резултат при имплантатно-протетично лечение. Със загубата на един зъб започват резорбтивни процеси, които водят до обширни дефекти на тъканите. Високите изисквания от функционална и естетична гледна точка се отнасят за всички запазващи, аугментационни и регенеративни манипулации. В рамките на описания в тази статия биологичен подход на Neumeyer е показано, че с реплантирането на зъби и коренови сегменти, както и с тяхната последваща екструзия, е възможно почти пълното запазване на алвеоларните структури. Екструзията на кореновите сегменти води до едно последващо движение на всички прилежащи алвеоларни твърди и меки тъкани. Промени в алвеоларните структури могат да настъпят при осъществяване на хоризонтално движение със сегмента. В тези случаи, наред със запазването на височината, се наблюдава и печалба в хоризонталните алвеоларни измерения. Биологичният лечебен подход на Neumeyer дава възможност да се поддържа обема на тъканите, съотвeтно да се спечелят тъкани след екстракция и да се получат предвидими имплантатно-протетични резултати.
Кат.№ 2015-3-p9

ЕСТЕТИКА – КЛИНИКА И ЛАБОРАТОРИЯ – стр. 23

Направлявана с модел аугментация на меки тъкани – Eric Van Dooren, DDS; Cristiano Soares, CDT; Nitzan Bichacho, DMD; Gustavo Giordani, DDS; Victor Clavijo, DDS, MSc, PhD; Leonardo Bocabella, CDT

РЕЗЮМЕТЕКСТ (pdf)
Естетичните възстановявания изискват извършване на опростени лечебни стъпки с предсказуеми резултати. Представеният в статията клиничен случай показва техника за провеждане на опростена, сигурна аугментация и получаването на мекотъканна ложа за мостово тяло чрез съединителнотъканна трансплантация. След снемането на прецизен отпечатък аугментацията се симулира „реалистично“ върху модела и впоследствие се изработва мостът. Той се поставя непосредствено след хирургичната аугментация, така че идеално да се оформи заздравяващата мека тъкан.
 Кат.№ 2015-3-p23

ЕСТЕТИКА – КЛИНИКА И ЛАБОРАТОРИЯ – стр. 35
Техника за анатомично изработване на фасети. Имитиране на природата – Paulo Kano, DDS, MSc; Luiz Narciso Baratieri, DDS, MSc, PhD; Rafael Decurcio, DDS, MSc, PhD; Sillas Duarte, Jr, DDS, MS, PhD; Pricila Saito, DDS; Jonathan L. Ferencz, DDS; Nelson R. F. A. Silva, DDS, MSc, PhD

РЕЗЮМЕТЕКСТ (pdf)
Високоестетичните възстановявания се отличават с естествено изглеждащи повърхности. Техниката за анатомично изработване на фасети дава възможност за детайлно наподобяване и възстановяване на естествените зъбни повърхности. Предпоставка за успешното й приложение все пак си остава точният план на лечение. В статията се представя концепция за дигитално естетично планиране и техника за анатомично изработване на фасети.
 Кат.№ 2015-3-p35

ЕСТЕТИКА – стр. 50
Затваря ли се диастемата между горните централни резци след френектомия? – Valerie G.A. Suter, DMD; Annik-Emily Heinzmann, CMD; Johannes Grossen, DMD; Anton Sculean, Prof.DMD; Michael M. Bornstein, PD DMD.

РЕЗЮМЕТЕКСТ (pdf)
Предмет на статията: Да анализира затварянето, персистенцията или отварянето на диастема между централните резци след френектомия при пациенти без или с последващо ортодонтско лечение.
Метод и материали: В изследването са включени всички пациенти, на които е била направена френектомия с въглеродно-диоксиден лазер (CO2) в периода от септември 2002 г. до юни 2011 г. По време на хирургическата намеса на проследяващия период са записвани възрастта и пола на пациентите, размерa на диастемата, нивото на пробив на горните канини и последващото ортодонтско лечение.
Резултати: От 59 пациенти, включени в изследването, 31 (52,5%) са се подложили на ортодонтско лечение след френектомията. На 27 (45,8%) пациенти е направена само френектомия, без последващо ортодонтско лечение. На един пациент не е била дадена информация относно възможността за провеждане на ортодонтско лечение. На първото посещение за контрола (от 2 до 12 месеца) само 4 от наблюдаваните диастеми са се затворили напълно при пациенти с текущо ортодонтско лечение. Не е наблюдавано затваряне на диастема в групата пациенти без ортодонтско лечение. На второто контролно посещение (4 до 19 месеца) е наблюдавано статистически (P=.002) по-голямо затваряне (n=20) в групата на пациентите с френектомия и ортодонтско лечение, отколкото в групата без ортодонтско лечение (n=3). При дългосрочното проследяване (21 до 121 месеца) само при четирима пациенти разстоянието между резците не се е затворило. В три от тези случаи е регистрирано продължаващо ортодонтско лечение.
Заключение: Затварянето на диастема между централните резци, при които има наличие на ниско прикрепен френулум, е по-надеждно при извършването на френектомия и съпътстващо ортодонтско лечение, отколкото само след френектомия. Това изследване има за цел да подчертае важността на интердисциплинарния подход при такива пациенти. В идеалния случай би трябвало лечението да се извършва от общопрактикуващ лекар по дентална медицина, орален хирург, пародонтолог и ортодонт.
 Кат.№ 2015-3-p50
You need to be logged in to view the rest of the content. Please . Not a Member? Join Us