OРАЛНА ХИРУРГИЯ – стр. 9
Запазване и регенериране на хоризонталните алвеоларни измерения. Реплантиране, екструзия и транслация на коренови сегменти – Stefan Neumeyer, DMD, M.Sc.; Sabine Hopmann, DMD; Gernot Mоrig, DMD; Werner Gоtz, Prof.DM; Ludger Hanfland, DMD; Martin Gosau, Prof.DM, DMD; Michael Stelzel, Prof.DMD
ЕСТЕТИКА – КЛИНИКА И ЛАБОРАТОРИЯ – стр. 23
Направлявана с модел аугментация на меки тъкани – Eric Van Dooren, DDS; Cristiano Soares, CDT; Nitzan Bichacho, DMD; Gustavo Giordani, DDS; Victor Clavijo, DDS, MSc, PhD; Leonardo Bocabella, CDT
ЕСТЕТИКА – КЛИНИКА И ЛАБОРАТОРИЯ – стр. 35
Техника за анатомично изработване на фасети. Имитиране на природата – Paulo Kano, DDS, MSc; Luiz Narciso Baratieri, DDS, MSc, PhD; Rafael Decurcio, DDS, MSc, PhD; Sillas Duarte, Jr, DDS, MS, PhD; Pricila Saito, DDS; Jonathan L. Ferencz, DDS; Nelson R. F. A. Silva, DDS, MSc, PhD
ЕСТЕТИКА – стр. 50
Затваря ли се диастемата между горните централни резци след френектомия? – Valerie G.A. Suter, DMD; Annik-Emily Heinzmann, CMD; Johannes Grossen, DMD; Anton Sculean, Prof.DMD; Michael M. Bornstein, PD DMD.
Метод и материали: В изследването са включени всички пациенти, на които е била направена френектомия с въглеродно-диоксиден лазер (CO2) в периода от септември 2002 г. до юни 2011 г. По време на хирургическата намеса на проследяващия период са записвани възрастта и пола на пациентите, размерa на диастемата, нивото на пробив на горните канини и последващото ортодонтско лечение.
Резултати: От 59 пациенти, включени в изследването, 31 (52,5%) са се подложили на ортодонтско лечение след френектомията. На 27 (45,8%) пациенти е направена само френектомия, без последващо ортодонтско лечение. На един пациент не е била дадена информация относно възможността за провеждане на ортодонтско лечение. На първото посещение за контрола (от 2 до 12 месеца) само 4 от наблюдаваните диастеми са се затворили напълно при пациенти с текущо ортодонтско лечение. Не е наблюдавано затваряне на диастема в групата пациенти без ортодонтско лечение. На второто контролно посещение (4 до 19 месеца) е наблюдавано статистически (P=.002) по-голямо затваряне (n=20) в групата на пациентите с френектомия и ортодонтско лечение, отколкото в групата без ортодонтско лечение (n=3). При дългосрочното проследяване (21 до 121 месеца) само при четирима пациенти разстоянието между резците не се е затворило. В три от тези случаи е регистрирано продължаващо ортодонтско лечение.
Заключение: Затварянето на диастема между централните резци, при които има наличие на ниско прикрепен френулум, е по-надеждно при извършването на френектомия и съпътстващо ортодонтско лечение, отколкото само след френектомия. Това изследване има за цел да подчертае важността на интердисциплинарния подход при такива пациенти. В идеалния случай би трябвало лечението да се извършва от общопрактикуващ лекар по дентална медицина, орален хирург, пародонтолог и ортодонт.