Quintessence 3/2016

Quintessence, issue 3/2016

2016, година V, брой 3 (19)

КОНСЕРВАТИВНИ ВЪЗСТАНОВЯВАНИЯ – стр. 5

Композитно възстановяване на ерозивни дефекти на твърдите зъбни тъкани – Thomas Attin, Prof. Dr. med.dent., Gabriel Bosch, Dr. med.dent. Florian J. Wegehaupt, Dr. med.dent., Albert Mehl, Prof. Dr. med.dent., Annette Wiegand, Prof. Dr. med.dent., Uwe Blunck, Dr. med.dent.

РЕЗЮМЕТЕКСТ (pdf)
Настоящата статия представя приложението на директни и индиректни композитни възстановявания за реконструкция на силно променени от ерозия съзъбия. Направена е оценка на композитните материали, с които към момента разполагаме за изпълнение на тази цел.

КОНСЕРВАТИВНИ ВЪЗСТАНОВЯВАНИЯ – стр. 21

Адхезивна връзка с ерозирани твърди зъбни тъкани – Carolina Ganb, Prof. Dr.med. dent., Adrian Lussi, Prof. Dr. med.dent., Nadine Schlüter, Priv.-Doz. Dr. med.dent.

РЕЗЮМЕТЕКСТ (pdf)
Клиничният опит показва, че възстановяването на ерозивни лезии често е съпътствано от неуспехи. Дори и при спазване на точен протокол, след време по ръбовете на възстановяванията се наблюдават оцветявания, маргинални разрушения, а в някои случаи и загуба на целите обтурации. Причините за това все още не са добре изяснени, но се предполага, че връзката с ерозирания дентин е само частична. Това се дължи на специфичната хистологична структура или на активирането на различни дентинови ензими. Към момента все още не e достатъчно ясно кои адхезивни системи са най-подходящи за ерозирания дентин и доколко препоръчаната симптоматична терапия с флуоридни разтвори подобрява адхезивната връзка. Някои изследвания показват, че предварителното третиране с флуоридни и съдържащи калай разтвори, в комбинация с адхезивната система Clearfil SE Bond, подобрява задържането на възстановяванията към ерозираните твърди зъбни тъкани. При всички положения обаче преди пристъпване към същинското адхезивно възстановяване, ерозиите трябва да бъдат ограничени посредством подходящи каузални и/или симптоматични мерки. 

ИМПЛАНТОЛОГИЯ – стр. 31

Имедиатно имплантиране в моларната област на свръхшироки 7 mm импланти сравнено с имплантиране в заздравели алвеоларни ложи след socket preservation /6-месечни резултати след натоварване от рандомизирано контролно проучване/ – Marco Tallarico, DDS, MS, Erta Xhanari, DDS, Milena Pisano, DDS, Giacomo De Riu, MD, MS, Antonio Tullio, MD, MS, Silvio Mario Meloni, DDS, PhD, MS

РЕЗЮМЕТЕКСТ (pdf)
Цел: Проверка на хипотезата, че не съществува разлика в клиничните, рентгенологичните и естетичните резултати от имедиатното поставяне на единичен, свръхширок (7 mm в диаметър) имплант и отложеното имплантиране (след 4 месеца) в комбинация със socket preservation процедура. Материали и методи: Избрани са пациенти, които се нуждаят от поставяне на единичен имплант за възстановяване на зъб в моларната област на горната или долната челюст. След това на случаен принцип пациентите се разделят на две групи: такива, при които поставянето на импланта се извършва в свежи екстракционни ложи, аугментирани с кортикална хетероложна кост и съединително-тъканен графт (група А) и такива, при които имплантирането се извършва 4 месеца след екстракцията и socket preservation процедура (използвани са същите материали) (група В). Поставени са свръхшироки (7 mm в диаметър) импланти. Резултатите от имплантирането са успешни, но съществуват някои усложнения като промени в хоризонталното измерение, установени на конична компютърна томография (СВСТ) на три нива, локализирани на 1, 2 и 3 mm под най-коронарното ниво на костния гребен (ниво А, В и С). Оценени са също така периимплантните промени в маргиналното костно ниво, коефициентът на имплантна стабилност (КИС) и резултатът от розовата естетика (PES). Резултати: 12 пациенти са разпределени на произволен принцип в група А и 12 пациенти за група В. Нито един от тези пациенти не се отказа от изследването. Нито един от имплантите не е загубен, както и не са настъпили усложнения в рамките на 6-месеца след натоварването. При шестмесечния контролен преглед след натоварването се установи повече хоризонатална алевеоларна костна редукция при имедиатно поставените постекстракционни импланти, която е определена като статистически значима. На определеното ниво А е установена редукция от 1.78 mm ± 1.30 в група А, 0.45 ± 0.42 в група В (разлика 1.33 mm ± 1.39; 95% CL: 0.38 до 1.95; Р= 0,003); на ниво В – 0.98 mm ± 1.13 в група А, 0.14 mm ± 0.22 в група В, (разлика 0, 84 mm ± 1.16; 95% СI: 0.24 до 1.07; P= 0.019); на ниво С – 0.55 mm ± 0.74 в група А, 0.03 mm ± 0.24 в група В (разлика 0.51 ± 0.76, 95% Cl: 0.01 до 0.87; Р= 0,032). Eдна година след имплантирането се наблюдава средна периимплантна маргинална костна загуба от 0.43 ± 0.37 за група А и 0.10 ± 0.10 за група В, което илюстрира статистически значими разлики между групите (10.7 ± 1.5 в група А и 11.7 ± 1.2 в група В; разлика 1.0 ± 2.2; 95% Cl: -0.23 до 2.23; Р= 0.081). Изводи: Поставянето на единичен свръхширок имплант постекстракционно в комбинация със socket preservation процедура може да бъде възможна стратегия за възстановяването на безнадеждни молари в двете челюсти. Наблюдава се висок процент на успех на импланта и поддържаната от него протетична конструкция. Също така е установен добър естетичен резултат. Необходими са обаче допълнителни дългосрочни наблюдения и контролни прегледи, за да може да бъде извършена правилна оценка на тази терапевтична възможност.  

ЗЪБОТЕХНИКА – стр. 47

Корекция на форма, обработване на повърхността на конструкциите и факторът време – Shoko Yamamoto, Yusaku Yajima, Daisuke Kawauchi, Tatsuya Urisaka, Kenji Aoki, Masayuki Saito, Ryu Yamasaki

РЕЗЮМЕТЕКСТ (pdf)
Седем зъботехници от Япония представят своя рационален подход за изработване на възстановявания във фронталната и в страничната област с различни материали: композит, керамика и циркониев оксид. Представените времеви срокове са индивидуални за всеки зъботехник и за избраната техника на работа. Тази статия е част от серия публикации на японското издание на Quintessence Dental Technology.  
Трябва да се логнете, за да видите останалата част от съдържанието. Please . Not a Member? Join Us