Quintessence 2/2013

Quintessence 2/2013

2013, година II, брой 2 (6)

ПРОТЕТИКА – КЛИНИКА И ЛАБОРАТОРИЯ – стр.6

Керамични конструкции: концепции за естетично възстановяване – Dr. Paulo Kano, DDS, CDT; Luiz Narciso Baratieri, DDS, MS, PhD

РЕЗЮМЕТЕКСТ (pdf)
Нормите за красота и познанията за възможностите на лечебните методи направиха пациентите много взискателни и очакващи високи естетични резултати. В момента на пазара има голям избор на керамични системи за заместване на зъбната структура. Здравината и оптичните им качества позволяват изработването на отлични и дълготрайни конструкции дори и при минимално отнемане на твърди зъбни тъкани. В настоящата статия, с помощта на клиничен случай, се разясняват критериите за избор на съответен материал и концепциите за възстановяване на естетиката и функцията чрез точно поставяне на диагноза и разработване на мултидисциплинарен план на лечение.
Кат. № 2013-2-p6

ПРОТЕТИКА – КЛИНИКА И ЛАБОРАТОРИЯ – стр. 21

Ендокорони-клиничен случай – Didier Dietschi, DMD.,PhD.,PD.; Erika Lander, DDS.

РЕЗЮМЕТЕКСТ (pdf)
Ендокороната представлява още една възможност за възстановяване на ендодонтски лекуван зъб. Тя се характеризира с циркулярна препарация без скосяване, ретенционен кавитет в пулпната камера и липсата на вътреканална задръжка. В представената статия се описват основните принципи и клиничният подход при използването на ендокорони. Клиничният случай представя алтернатива за възстановяването на долночелюстни молари със стари амалгамени обтурации, след провеждане на ендодонтско и пародонтално лечение, с ендокорони от прескерамика (Empress 2). Изработва се подложка от композит за коригиране на подмолите и за правилно оформяне на препарационната форма, което спомага за съществено щадене на зъбната тъкан. Постоперативната ситуация показва потенциала на този метод на лечение от гледна точка на функцията и естетиката, както и биомеханичните качества на девитализирани дистални зъби с голяма тъканна загуба. Освен това, поради супрагингивалната позиция на препарационната граница, се щадят и пародонталните тъкани. Този метод осигурява стабилност и ретенция на възстановяването само чрез адхезивно фиксиране към наличната в пулпната камера повърхност. Видът на препарацията и отказът от вътреканален коренов щифт се определят от обема на остатъчните твърди зъбни тъкани. Тази техника е изключително многообещаваща и представлява консервативна алтернатива на възстановяването с цели обвивни корони на девитализирани дистални зъби тогава, когато е необходимо трайното им стабилизиране.
Кат. № 2013-2-p21

ЕСТЕТИКА – стр. 31

Възстановявания във фронта: необходима ли ни е керамика? – Gabriel Krastl, OA; Roland Weiger

РЕЗЮМЕТЕКСТ (pdf)
Изборът на подходящ материал е голямо предизвикателство за зъботехника и лекаря по дентална медицина, когато трябва да се изработят възстановявания във фронта, които да наподобяват естествените зъбни структури. При композитни изграждания цялата отговорност за естетиката е в ръцете на зъболекаря. Спазването на протоколите и техниките за нанасяне върху структурата на естествения зъб са предпоставка за предсказуеми естетични резултати. Често се случва възстано- вяването да бъде незабележимо не поради конкретния материал или оптимално подбрания цвят, а благодарение на множеството малки, последователно пресъздадени детайли. Това е валидно както за керамиката, така и за композитите. Що се отнася до естетика и дълготрайност, потенциалът на изцялокерамичните конструкции е недостижим. Въпреки това, възможностите на модерните композитни системи за наподобяване на твърдите зъбни тъкани са прекрасни – трябва само да се научим как да ги прилагаме.
Кат. № 2013-2-p31

ЕСТЕТИКА – стр. 45

Цветово интегриране на инцизални режещи ръбове при използване на техника за нанасяне, наподобяваща естествената структура Pascal Magne, PhD.,DMD., Woong-Seup So, DDS., PhD

РЕЗЮМЕТЕКСТ (pdf)
В представеното изследване се анализира цветовото интегриране на четири модерни композитни материала, с които чрез техника за нанасяне, наподобяваща естествената структура, се изграждат инцизални режещи ръбове. Използват се Miris 2 (M2, Coltene/ Whaledent), Gradia Direct (GD, GC), Enamel Plus HFO (HFO, Micerium) и Filtek Supreme Plus (FSP, 3M Espe). С тези четири композита по метода на директното нанасяне се възстановяват режещите ръбове на шест екстрахирани резци. Възпроизвеждането на естествената зъбна анатомия се прави само с две композитни маси (дентинова и емайлова маса). След изграждането всеки тестови зъб се оставя да се рехидратира в рамките на две седмици и впоследствие, при станадартизирани условия (директна/индиректна светкавица), се фотографира. Шестима наблюдатели, независимо един от друг, оценяват цветовото интегриране на всички материали при всякакво осветление по скала от 1 (изграждането ясно се отличава от естествения зъб) до 4 (изграждането не може да се отличи от естествената тъкан). Накрая оценките на всички наблюдатели се осредняват. Оценяването се извършва по метода на двупътно-вариантов анализ (ANOVA) (материал и осветление). Данните за M2 и HFO (монохромни системи), както и за GD и FSP (полихромни системи) са разбъркани и оценени съответно по двупътно-вариантовия анализ (материал и осветление). Най-добри стойности показа системата M2 (р<0,03). След това се наредиха GD и HFO (незначително; р=0,99). Системата FSP се представи с най-ниски резултати (р<0,0001). Причината за това отчасти е в лошата флуоресцентност. Възможно е и системата да не е подходяща за техника на нанасяне, наподобяваща естествената структура. Едноцветните системи M2 и HFO получиха по-високи стойности от многоцветните системи GD и FSP (р<0,02). Изграждането на режещ ръб по опростена техника на нанасяне, наподобяващо естествената структура със системата М2, показа изключително ниво на цветово интегриране. Системите на GD и HFO също са подходящи за тази техника. Резултатите, постигнати със системата FSP, бяха неприемливи.
Кат. № 2013-2-p45

ИМПЛАНТОЛОГИЯ – стр. 59

Възстановяване с ангулирани имплантати без повдигане на пода на синуса 6-годишен опит Georg Bayer, Frank Kistler, Steffen Kistler, Fabian Sigmund, Stefan Adler, Jurg Neugebauer

РЕЗЮМЕТЕКСТ (pdf)
Поставянето на имплантати в горната челюст често се извършва след повдигане на пода на синуса и аугментация, което налага технически прецизна, хирургична интервенция. За извършването й не трябва да има патологични промени в синусната кухина. Ангулираните имплантати, наложили се през последните години, са добра алтернатива за възстановяване на дефекти във видимата фронтална област. От 06/2006 г. до 01/2012 г. бяха поставени ангулирани имплантати на 50 пациенти, с цел да бъде избегнато повдигането на пода на синуса. При разглеждане на успеваемостта в горната челюст, като контролна група бе анализирано и имплантиране на долната челюст или и на двете челюсти. На общо 139 пациенти бяха поставени ангулирани имплантати. От 709 общо поставени имплантати бяха загубени 18. По този начин се получи вероятна степен на преживяемост по Kaplan-Meier за имплантатни възстановявания на горната, долната, както и на двете челюсти, съответно от 96,8%, 97,8% и 98,0%. Използването на ангулирани имплантати се доказа като алтернативна възстановителна възможност, без да е необходимо повдигане на пода на синуса.
Кат. № 2013-2-p59

ЗЪБОТЕХНИКА – стр. 72

Мост на горна челюст тип pretau® върху четири циркониеви надстройки и два оклузални винта – Mauricio Cuellar de la Torre, Alessandro Cucchiaro, R. Bruce Miller, DDS., MS.

РЕЗЮМЕТЕКСТ (pdf)
В настоящата статия с помощта на клиничен случай се демонстрира как чрез изработването на мост на горна челюст тип Pretau® върху четири циркониеви надстройки и два оклузални винта, може да бъде постигнато стабилно и естетично възстановяване. Тази процедура се наложи, тъй като поради естетични съображения четири от шестте поставени имплантата, не могат да бъдат завинтени от оклузално.
Кат. № 2013-2-p72
You need to be logged in to view the rest of the content. Please . Not a Member? Join Us