2013, година II, брой 2 (6)
ПРОТЕТИКА – КЛИНИКА И ЛАБОРАТОРИЯ – стр.6
Керамични конструкции: концепции за естетично възстановяване – Dr. Paulo Kano, DDS, CDT; Luiz Narciso Baratieri, DDS, MS, PhD
РЕЗЮМЕТЕКСТ (pdf)
Нормите за красота и познанията за възможностите на лечебните методи направиха пациентите много взискателни и очакващи високи естетични резултати. В момента на пазара има голям избор на керамични системи за заместване на зъбната структура. Здравината и оптичните им качества позволяват изработването на отлични и дълготрайни конструкции дори и при минимално отнемане на твърди зъбни тъкани. В настоящата статия, с помощта на клиничен случай, се разясняват критериите за избор на съответен материал и концепциите за възстановяване на естетиката и функцията чрез точно поставяне на диагноза и разработване на мултидисциплинарен план на лечение.
ПРОТЕТИКА – КЛИНИКА И ЛАБОРАТОРИЯ – стр. 21
Ендокорони-клиничен случай – Didier Dietschi, DMD.,PhD.,PD.; Erika Lander, DDS.
РЕЗЮМЕТЕКСТ (pdf)
Ендокороната представлява още една възможност за възстановяване на ендодонтски лекуван зъб. Тя се характеризира с циркулярна препарация без скосяване, ретенционен кавитет в пулпната камера и липсата на вътреканална задръжка. В представената статия се описват основните принципи и клиничният подход при използването на ендокорони. Клиничният случай представя алтернатива за възстановяването на долночелюстни молари със стари амалгамени обтурации, след провеждане на ендодонтско и пародонтално лечение, с ендокорони от прескерамика (Empress 2). Изработва се подложка от композит за коригиране на подмолите и за правилно оформяне на препарационната форма, което спомага за съществено щадене на зъбната тъкан. Постоперативната ситуация показва потенциала на този метод на лечение от гледна точка на функцията и естетиката, както и биомеханичните качества на девитализирани дистални зъби с голяма тъканна загуба. Освен това, поради супрагингивалната позиция на препарационната граница, се щадят и пародонталните тъкани. Този метод осигурява стабилност и ретенция на възстановяването само чрез адхезивно фиксиране към наличната в пулпната камера повърхност. Видът на препарацията и отказът от вътреканален коренов щифт се определят от обема на остатъчните твърди зъбни тъкани. Тази техника е изключително многообещаваща и представлява консервативна алтернатива на възстановяването с цели обвивни корони на девитализирани дистални зъби тогава, когато е необходимо трайното им стабилизиране.
ЕСТЕТИКА – стр. 31
Възстановявания във фронта: необходима ли ни е керамика? – Gabriel Krastl, OA; Roland Weiger
РЕЗЮМЕТЕКСТ (pdf)
Изборът на подходящ материал е голямо предизвикателство за зъботехника и лекаря по дентална медицина, когато трябва да се изработят възстановявания във фронта, които да наподобяват естествените зъбни структури. При композитни изграждания цялата отговорност за естетиката е в ръцете на зъболекаря. Спазването на протоколите и техниките за нанасяне върху структурата на естествения зъб са предпоставка за предсказуеми естетични резултати. Често се случва възстано- вяването да бъде незабележимо не поради конкретния материал или оптимално подбрания цвят, а благодарение на множеството малки, последователно пресъздадени детайли. Това е валидно както за керамиката, така и за композитите. Що се отнася до естетика и дълготрайност, потенциалът на изцялокерамичните конструкции е недостижим. Въпреки това, възможностите на модерните композитни системи за наподобяване на твърдите зъбни тъкани са прекрасни – трябва само да се научим как да ги прилагаме.
ЕСТЕТИКА – стр. 45
Цветово интегриране на инцизални режещи ръбове при използване на техника за нанасяне, наподобяваща естествената структура – Pascal Magne, PhD.,DMD., Woong-Seup So, DDS., PhD
РЕЗЮМЕТЕКСТ (pdf)
В представеното изследване се анализира цветовото интегриране на четири модерни композитни материала, с които чрез техника за нанасяне, наподобяваща естествената структура, се изграждат инцизални режещи ръбове. Използват се Miris 2 (M2, Coltene/ Whaledent), Gradia Direct (GD, GC), Enamel Plus HFO (HFO, Micerium) и Filtek Supreme Plus (FSP, 3M Espe). С тези четири композита по метода на директното нанасяне се възстановяват режещите ръбове на шест екстрахирани резци. Възпроизвеждането на естествената зъбна анатомия се прави само с две композитни маси (дентинова и емайлова маса). След изграждането всеки тестови зъб се оставя да се рехидратира в рамките на две седмици и впоследствие, при станадартизирани условия (директна/индиректна светкавица), се фотографира. Шестима наблюдатели, независимо един от друг, оценяват цветовото интегриране на всички материали при всякакво осветление по скала от 1 (изграждането ясно се отличава от естествения зъб) до 4 (изграждането не може да се отличи от естествената тъкан). Накрая оценките на всички наблюдатели се осредняват. Оценяването се извършва по метода на двупътно-вариантов анализ (ANOVA) (материал и осветление). Данните за M2 и HFO (монохромни системи), както и за GD и FSP (полихромни системи) са разбъркани и оценени съответно по двупътно-вариантовия анализ (материал и осветление). Най-добри стойности показа системата M2 (р<0,03). След това се наредиха GD и HFO (незначително; р=0,99). Системата FSP се представи с най-ниски резултати (р<0,0001). Причината за това отчасти е в лошата флуоресцентност. Възможно е и системата да не е подходяща за техника на нанасяне, наподобяваща естествената структура. Едноцветните системи M2 и HFO получиха по-високи стойности от многоцветните системи GD и FSP (р<0,02). Изграждането на режещ ръб по опростена техника на нанасяне, наподобяващо естествената структура със системата М2, показа изключително ниво на цветово интегриране. Системите на GD и HFO също са подходящи за тази техника. Резултатите, постигнати със системата FSP, бяха неприемливи.
ИМПЛАНТОЛОГИЯ – стр. 59
Възстановяване с ангулирани имплантати без повдигане на пода на синуса 6-годишен опит – Georg Bayer, Frank Kistler, Steffen Kistler, Fabian Sigmund, Stefan Adler, Jurg Neugebauer
РЕЗЮМЕТЕКСТ (pdf)
Поставянето на имплантати в горната челюст често се извършва след повдигане на пода на синуса и аугментация, което налага технически прецизна, хирургична интервенция. За извършването й не трябва да има патологични промени в синусната кухина. Ангулираните имплантати, наложили се през последните години, са добра алтернатива за възстановяване на дефекти във видимата фронтална област. От 06/2006 г. до 01/2012 г. бяха поставени ангулирани имплантати на 50 пациенти, с цел да бъде избегнато повдигането на пода на синуса. При разглеждане на успеваемостта в горната челюст, като контролна група бе анализирано и имплантиране на долната челюст или и на двете челюсти. На общо 139 пациенти бяха поставени ангулирани имплантати. От 709 общо поставени имплантати бяха загубени 18. По този начин се получи вероятна степен на преживяемост по Kaplan-Meier за имплантатни възстановявания на горната, долната, както и на двете челюсти, съответно от 96,8%, 97,8% и 98,0%. Използването на ангулирани имплантати се доказа като алтернативна възстановителна възможност, без да е необходимо повдигане на пода на синуса.
ЗЪБОТЕХНИКА – стр. 72
Мост на горна челюст тип pretau® върху четири циркониеви надстройки и два оклузални винта – Mauricio Cuellar de la Torre, Alessandro Cucchiaro, R. Bruce Miller, DDS., MS.
РЕЗЮМЕТЕКСТ (pdf)
В настоящата статия с помощта на клиничен случай се демонстрира как чрез изработването на мост на горна челюст тип Pretau® върху четири циркониеви надстройки и два оклузални винта, може да бъде постигнато стабилно и естетично възстановяване. Тази процедура се наложи, тъй като поради естетични съображения четири от шестте поставени имплантата, не могат да бъдат завинтени от оклузално.
You need to be logged in to view the rest of the content. Please
Log In. Not a Member?
Join Us